Отбиване на детето

loading...

Отбиването на детето по принцип е много сложно и психологически мъчително за майките. При това се е оформило и обществено мнение, че колкото е по-голямо детето, толкова по-трудно е то да бъде отбито.
Затова се препоръчва на кърмачката да отбие детето преди година, защото на година и пет месеца то няма да я “пусне”.
В действителност отбиването, станало във физиологичния срок, преминава безболезнено и за майката, и за детето.

Лактацията, както и всеки друг процес в организма, преминава през стадий на установяване, зрелост и замиране, или инволюция. Установяването на лактацията става в продължение на 1-3 месеца след раждането. Тогава коластрата се заменя със зряло мляко, млечната жлеза се адаптира към процеса на лактация и преминават болезнените усещания при напълването на гърдите. В периода на зряла лактация гърдите вече не се препълват с мляко – то идва в количеството, необходимо на детето, и гърдите се намират в състояние на равновесие. Зрялата лактация се заменя от инволюцията, която настъпва към 1,5 – 2,5 години. В периода на инволюция на млечната жлеза значително се променя съставът на кърмата – тя става извънредно наситена с биологически активни вещества: имуноглобулини, антитела, хормони, невромедиатори и невростимулатори. По имунни свойства млякото в стадия на завършване на лактацията е съпоставимо с коластрата и в това има дълбок биологически смисъл. Отбитото дете се лишава от имунната подкрепа на майката, затова му трябва запас от устойчивост към инфекции, който да му помогне да оцелее. И действително, децата, отбити в стадия на инволюцията, тоест към 2-3 години, не боледуват от нищо в продължение на половин година след края на кърменето. При ненавременно прекратяване на кърменето детето може да заболее тежко в рамките на месец.

По какви признаци на практика може да се определи, че е настъпила инволюция на млечната жлеза?

Първо, по продължителността на лактацията.
Инволюцията никога не настъпва по-рано от 1 година и 3 месеца след раждането. При нормална лактация тя обикновено настъпва между 1,5-2,5 години, а при настъпване на следваща бременност или когато майката има хормонални проблеми, може да настъпи и по-рано – от 9 месеца до 1 година и 2 месеца.

Второ, по физическата умора, която възниква след кърмене.
Ако майката е готова да прекрати лактацията, по време на кърмене тя има усещането, че детето й “изсмуква силите”. След кърмене чувства слабост и сънливост, понякога не може да стане от леглото веднага след кърмене, а ако стане, може да получи световъртеж и дори припадък. Освен това зърната започват да стават болезнени.

Трето, по високата сукателна активност на детето.
Тя е свързана с това, че детето е вече голямо, а млякото е значително по-малко. Затова детето се опитва да стимулира лактацията с изключително често сукане и с редуване по време на едно и също кърмене ту на едната, ту на другата гърда. Детето става неуморно сукалче като новородено.

Четвърто, по психическата умора.
От неизтощимата сукателна активност на детето, която допринася за физическата умора и болките в зърната на майката в нея постепенно се ражда желание да избяга от детето си. Все пак не трябва да се бърка психическата умора с желанието на жената да прекрати кърменето в определения от общественото мнение срок. Доколкото се смята, че да се кърми, е нужно само през първата година, много жени започват да изпитват “психическа умора” от кърменето още 1 година и 2 месеца след раждането. Струва им се, че геройски са кърмили детето си доста повече от задължителното и много са се уморили от него – сега им е време да си починат! Затова трябва да предпазим майките от подобна самоизмама и преди всичко да помислим за здравето и психическия комфорт на детето. Ако всички гореизброени признаци са се появили, значи майката и детето се готови да прекъснат кърменето.
 
Как най-добре да проведем отбиването, ако физиологичният срок е настъпил?

Процесът на отбиването преминава спокойно и без проблем, когато и майката, и детето са готови. Започвайки подготовката за отбиването, майката трябва да отчете следното:

Възрастта на детето не трябва да е по-малка от 1,5 г.;

Състоянието на лактацията – действително ли вече от известно време се проявяват признаци на инволюция на млечната жлеза? За да провери, майката трябва да се раздели с детето за едно денонощие, като например го остави на татко му или на баба му. Ако след 24 часа не се наблюдава болезнено препълване на гърдите, те не са станали плътни и горещи, значи жената е готова. Ако след 12 часа майката вече е готова да тича при детето, за да изсуче млякото от препълнените й гърди, значи не е готова да прекрати лактацията и подобно насилие над организма ще се отрази зле на здравето на майката и на детето;

Продължителността на инволюцията – тя трябва да е налице не по-малко от 2 месеца, иначе детето не успява да получи достатъчно количество антитела и имуноглобулини за имунната си система;

Сезона – за отбиване повече подхожда късната есен, зимата и ранната пролет, след настъпването на първото затопляне и до първото захлаждане се повишава активността на патогенната микрофлора, зачестяват чревните инфекции, затова даже лекарите не препоръчват отбиването по това време;

Фазата на Луната – най-добре е този момент да се съгласува с консултант по лактация;

Състоянието на детето – то трябва да е абсолютно здраво, в дадения момент не трябва да има изостряне на алергията, да не му растат зъби или друго дребно неразположение. Ако детето е боледувало, трябва да са минали поне три седмици от края на болестта. Освен това детето трябва да може да заспива без кърмене в отсъствие на майката.
 
Планирайки отбиването и отчитайки всички подробности, можете да пристъпите към реализация на плановете. Има два начина.

Първият начин е най-естествен и физиологичен, но не винаги възможен. Майката просто заминава за 3-7 дни и се появява вече в ново качество. Ако детето в нейно отсъствие е обкръжено от достатъчно внимание от бащата или бабата, то обикновено не си спомня за гърдата и за два-три дни свиква да заспива по друг начин. С вечерна приказка, люлчина песен или слагане на играчките да спят заедно с него.

Никога не си струва в такава ситуация да се дава на детето биберон залъгалка или шише с вода или мляко. Общуването с майката не трябва да се заменя с общуване с предмет. Все пак има смисъл да приготвите нещо за пиене в чашка, в случай че се събуди. След отбиването децата често имат нужда в съня си да пият. Могат да се събуждат, особено нощем, да пият и да продължават да спят. Затова този, който остане с детето по време на раздялата с майката, трябва да е подготвен за това.

След раздялата майката се връща в ново качество и казва, че вече няма мляко. Обикновено при твърдо поведение на майката детето забравя за гърдата и престава да настоява за нея за около седмица. Забравянето е по-лесно, когато има допълнителни положителни емоции – отиване на гости при любимата баба, возене на колички в парка и т.н.

Вторият начин е да се слага детето да спи без кърмене, но това пак трябва да бъде вършено от друг човек, а не от майката. Може да го направи бабата, таткото или бавачката, когато майката през деня е излязла – например до магазина или по работа. Първоначално детето се учи да заспива бе майка си през деня, а после и вечер. От момента, в който детето започне да заспива без кърмене, то остава да спи при татко или при баба, а майката си ляга на друго легло. Все пак съвместният сън може и да се запази. После детето започва па проспива кърменията, които предхождат събуждането и безболезнено се разделя с гърдата. Такова отбиване трае примерно месец.

Какво се случва при отбиването?

Ако прекратяването на лактацията се вписва във физиологичния срок,  жената няма нужда от пристягане, допълнително изцеждане или каквато и да е друга намеса. В първото денонощие след последното кърмене тя малко се “напълва”, но после това усещане изчезва. Седмица след спирането на лактацията при притискане на зърното могат да се отделят 1-2 капки прозрачна течност, прилична на коластрата, която се отделя по време на бременността. Сега тази течност ще присъства в млечните жлези доста дълго.

Необходимо е също така да се има предвид, че прекъсването на кърменето оказва влияние върху емоционалното състояние на жената. Тя болезнено преживява раздялата с детето и факта, че вече не е свързана с него с толкова тясна връзка. Много често жените стават сантиментални, плачливи, сълзите се леят като река само при най-малкото споменаване за детето. Това е временно явление и настроението задължително се стабилизира след седмица-две. Можете да се утешите само с това, че тази раздяла все някога е трябвало да се случи, че детето неизменно расте, става по-самостоятелно и се отделя от майката.

Доста често майките прехвърлят своите преживявания върху детето. Струва им се, че то страда така, както и те. Всъщност децата на възраст 2-3 години понасят отбиването по-леко от майките и по-бързо забравят за промяната.

Спешно отбиване

Не винаги животът върви благополучно. Има ситуации, когато майката е принудена да отбие детето въпреки желанието си. Например, когато е необходимо да премине лечебен курс, несъвместим с кърменето, да лежи в болница, спешно да замине и т.н. Подобна ситуация далеч не винаги е причина да се спре кърменето. Ако майката трябва да се раздели с детето за 1-3 седмици, напълно е възможно да го отбие временно. За да се предпази от неприятности и да запази лактацията, трябва да се изцежда по 6 пъти дневно. Когато се върне при детето, кърменето може да се възстанови.
 
Трябва да се каже, че ранното отбиване крие опасности и за майката, и за детето. За майката опасността е да се получи мастит, абсцес или мъчително усещане за препълнени гърди, което продължава към седмица. За детето е опасно това, че заради неподготвената си имунна система то може да започне да боледува често. Решавайки да отбият детето на 9 месеца, майките често не подозират, че в резултат то може да се разболее след няма и месец. По време на тежки заболявания децата отказват да се хранят и да пият и страдат от обезводняване. Именно тогава кърменето би могло да се окаже спасително и средство за излекуване, а при спряла лактация майката вече не може да облекчи такова състояние.

Ако все пак се е случило така, че ситуацията е безизходна и трябва да прекратите лактацията, спазвайте следните съвети:

  • Не превързвайте гърдите, това не помага да се прекрати лактацията, но може да е причина за мастит;
  • Обърнете се към специалист мамолог или към акушер-гинеколог и проведете прекратяването на лактацията под негов контрол;
  • Не се увличайте с цеденето, защото то не помага бързо да се прекрати лактацията.

      
Ж.В. Цареградская, психолог-перинатолог

Център по перинатално възпитание и подкрепа на кърменето Рожана
Статията е публикувана в списание ''Лиза. Мой ребенок'', февруари 2001 г.

Източник: bg-mamma.com